Издателска дейност/публикуване
Издаването или публикуването е съвкупността от дейности, свързани с предлагане на информацията в общодостъпен вид. Създаването на печатни материали, книги, вестници и списания се нарича традиционно издателска дейност.
С навлизането на цифровите информационни системи и Интернет, смисълът на публикуването се разширява и включва и уеб сайтове, блогове и други медийни форми. Като бизнес, издаването включва изработване, реклама и пласиране на книги, списания, вестници, новини, музика, софтуер и други дейности, свързани с информацията.
Предпечат
Терминът предпечат се използва от печатарската и издателската индустрии за означаване на процесите и техниките за обработване на изходния материал (ръкопис, рекламен материал или оригинален обект на изкуството) до получаване на материал-резултат, готов за отпечатване, било то на хартия, текстил или създаване на документ в електронен вид.
Терминът предпечат се използва от печатарската и издателската индустрии за означаване на процесите и техниките за обработване на изходния материал (ръкопис, рекламен материал или оригинален обект на изкуството) до получаване на материал-резултат, готов за отпечатване, било то на хартия, текстил или създаване на документ в електронен вид.
Предпечатът включва дейностите набор, форматиране, редактиране и коригиране на текст, обработване на графични изображения (монтаж на изображения, фотокопиране, сканиране, създаване на изображение по скица и т.н.), проектиране на разположението на страница, монтаж на текст и илюстрации , управление на цветовете и фотомеханика (експозиция и обработване на фотомеханични печатни плаки).
Днес предпечатните дейности са на практика изцяло компютъризирани.
Форматиране на текст
Форматирането (оформлението) на текста на една книга или документ, включва избор на шрифт, големина на шрифта или кегел, разстояние между редовете или разредка, като преди това е избран формат (размери) на листа, съответно формат на текстовото поле.
Шрифт
В предпечатната подготовка днес се използват три типа шрифт (англ. font; нем. Schrift): PostScript Type 1, True Type и Open Type. Това са многоплатформени стандарти за шрифтове и следователно могат да се използват на различни видове компютърни системи.
Те представят формата на буквите (глифове) в контури — линии и криви; такова представяне не зависи от резолюцията (разделителната способност), т.е. глифовете могат да се мащабират до произволен размер.
Разликите в типовете шрифтове са основно в математическия апарат, с който се описват кривите, изграждащи контурите на буквите.
PostScript Type 1 (съкратено само Type 1) шрифтовете се описват с криви на Безие (Bézier) с помощта на езика за описание на страници (page description language, PDL) PostScript, създаден от Adobe.
True Type шрифтовете се описват със сплайни от втори ред с помощта на езика за описание на страници TrueImage на Microsoft. Сплайните се рисуват по-бързо, а кривите на Безие се отпечатват по-отчетливо. Open Type е нов стандарт, който трябва да обединява всички положителни страни на Type 1 и True Type шрифтовете.
Кегел и мерни единици за типографска дължина.
Големината на шрифта, наричана още кегел (англ. font size; нем. Kegel, Schriftgröße), се дава в точки (points, съкр. pt).
Исторически, тази мерна единица идва от типографията. Днес е леко "опростена" вследствие на повсеместното използване на компютри в предпечатното оформление. Общоприетата дефиниция е: 1 point = 1/72 inch, т.е. 1 точка е равна на 0.0139 инча или 0.3528 милиметра.
Поради различието в мерните единици, използвани в миналото в различните държави, са налице различни (макар и много близки) мерни единици за дължина в типографията.
Използват се следните различни единици за кегел и дължина:
* 1 point (Truchet) = 0.188 mm (днес не се използва)
* 1 point (Didot) = 0.3759 mm = 1/72 от френския кралски инч (27.07 mm) = около 1/68 inch
* 1 point (ATA) = 0.3514598 mm = 1/(72.272) inch = 0.0138366 inch
* 1 point (TeX) = 0.3514598035 mm = 1/(72.27) inch
* 1 point (Postscript) = 0.3527777778 mm = 1/72 inch
* 1 point (l'Imprimerie nationale, IN) = 0.4 mm
Най-широко използвани мерни единици за точка са АТА-точка (точка от Англо-саксонската типографска система), използвана във Великобритания и Америка и Didot-точка, използвана в Европа (наречена по името на François Didot (Франсоа Дидо), френски печатар).
И двете системи дефинират друга мерна система за дължина равна на 12 съответни точки — наречена е pica (пика) в Ахгло-саксонската система (АТА) и Cicero (цицер, по името на римския юрист и сенатор Marcus Tullius Cicero (Марк Тилий Цицер) (106 пр. Хр. - 43 пр. Хр.)) — в системата Didot:
* 1 pica (ATA) = 4.2175176 mm = 12 points (ATA)
* 1 Cicero = 4.531 mm = 12 points (Didot)
* 1 pica (TeX) = 4.217517642 mm = 12 points (TeX)
* 1 pica (Postscript) = 4.233333333 mm = 12 points (Postscript)
При форматиране се използват шрифтове с големина или кегел от 6 до 16 pt; шрифтовете с такава големина се наричат основни. Най-благоприятни за нормално четене от 30 cm са шрифтове с кегел 8 – 12 рt при дължина на реда около 90 mm или 20 Ciceros (цицера), като най-подходящ за нормално зрение се препоръчва кегелът 10 рt.
Текстово поле
Размерите на текстовото поле (наричано още наборно поле по исторически причини) са в тясна връзка с формата на страницата (размерите на страницата на книгата след обрязване) и белите полета (частите от страницата на книгата, които се намират по краищата на книгата, отстрани на текста).
Различните големини на белите полета са съобразени с предназначението й и определят естетическия вид на книгата. В повечето случаи сумата от двете вътрешни полета трябва да е равна на едното външно и долното поле трябва да е два пъти по-голямо от горното (долното и външните полета трябва да са по-големи, защото там се държи книгата при четене). Най-разпространено е съотношението
вътрешно : горно : външно : долно = 2 : 3 : 4 : 6, но са възможни и съотношения 2 : 3 : 5 : 6 или 2 : 3 : 5 : 5.
Размерите на текстовото поле се пресмятат на база на избраното съотношение между белите полета и отношението текст : полета спрямо ширината на страницата. Според избраните съотношения се дефинират различни типове (групи) оформление.
Пример за пресмятане на текстово поле.
Кегел и мерни единици за типографска дължина.
Големината на шрифта, наричана още кегел (англ. font size; нем. Kegel, Schriftgröße), се дава в точки (points, съкр. pt).
Исторически, тази мерна единица идва от типографията. Днес е леко "опростена" вследствие на повсеместното използване на компютри в предпечатното оформление. Общоприетата дефиниция е: 1 point = 1/72 inch, т.е. 1 точка е равна на 0.0139 инча или 0.3528 милиметра.
Поради различието в мерните единици, използвани в миналото в различните държави, са налице различни (макар и много близки) мерни единици за дължина в типографията.
Използват се следните различни единици за кегел и дължина:
* 1 point (Truchet) = 0.188 mm (днес не се използва)
* 1 point (Didot) = 0.3759 mm = 1/72 от френския кралски инч (27.07 mm) = около 1/68 inch
* 1 point (ATA) = 0.3514598 mm = 1/(72.272) inch = 0.0138366 inch
* 1 point (TeX) = 0.3514598035 mm = 1/(72.27) inch
* 1 point (Postscript) = 0.3527777778 mm = 1/72 inch
* 1 point (l'Imprimerie nationale, IN) = 0.4 mm
Най-широко използвани мерни единици за точка са АТА-точка (точка от Англо-саксонската типографска система), използвана във Великобритания и Америка и Didot-точка, използвана в Европа (наречена по името на François Didot (Франсоа Дидо), френски печатар).
И двете системи дефинират друга мерна система за дължина равна на 12 съответни точки — наречена е pica (пика) в Ахгло-саксонската система (АТА) и Cicero (цицер, по името на римския юрист и сенатор Marcus Tullius Cicero (Марк Тилий Цицер) (106 пр. Хр. - 43 пр. Хр.)) — в системата Didot:
* 1 pica (ATA) = 4.2175176 mm = 12 points (ATA)
* 1 Cicero = 4.531 mm = 12 points (Didot)
* 1 pica (TeX) = 4.217517642 mm = 12 points (TeX)
* 1 pica (Postscript) = 4.233333333 mm = 12 points (Postscript)
При форматиране се използват шрифтове с големина или кегел от 6 до 16 pt; шрифтовете с такава големина се наричат основни. Най-благоприятни за нормално четене от 30 cm са шрифтове с кегел 8 – 12 рt при дължина на реда около 90 mm или 20 Ciceros (цицера), като най-подходящ за нормално зрение се препоръчва кегелът 10 рt.
Текстово поле
Размерите на текстовото поле (наричано още наборно поле по исторически причини) са в тясна връзка с формата на страницата (размерите на страницата на книгата след обрязване) и белите полета (частите от страницата на книгата, които се намират по краищата на книгата, отстрани на текста).
Различните големини на белите полета са съобразени с предназначението й и определят естетическия вид на книгата. В повечето случаи сумата от двете вътрешни полета трябва да е равна на едното външно и долното поле трябва да е два пъти по-голямо от горното (долното и външните полета трябва да са по-големи, защото там се държи книгата при четене). Най-разпространено е съотношението
вътрешно : горно : външно : долно = 2 : 3 : 4 : 6, но са възможни и съотношения 2 : 3 : 5 : 6 или 2 : 3 : 5 : 5.
Размерите на текстовото поле се пресмятат на база на избраното съотношение между белите полета и отношението текст : полета спрямо ширината на страницата. Според избраните съотношения се дефинират различни типове (групи) оформление.
Пример за пресмятане на текстово поле.
Нека изберем страница с размери W × L и отношение текст : полета по ширината на страницата, тъй както 3 : 1, т.е. текстът да заема 3/4 от ширината на страницата, а полетата — 1/4 от ширината на страницата или (1/4)W (когато се изисква по-малко текстово поле може да се вземе съотношение текст : полета = 2 : 1).
За пресмятане на размерите на полетата (вътрешно, горно, външно и долно), (1/4)W се дели на сумата от броя на частите, които предварително са приети за вътрешно и външно полета, т.е. делим на 6 = 2 + 4 (избрали сме съотношение 2 : 3 : 4 : 6) и получаваме (1/24)W.
Тогава за вътрешното, горното, външното и долното полета получаваме съответно размери — (1/24)W×2, (1/24)W×3, (1/24)W×4 и (1/24)W×6. Ширината на текстовото поле ще бъде (1/4)W×3 (умножава се по 3, защото съотношението текст : полета по ширина = 3 : 1). Дължината на текстовото поле е равна на дължината на страницата минус горното и долното бели полета, т.е. L – (1/24)W×3 – (1/24)W×6.
Формат на печатно или електронно издание
Форматът на изданието, това са размерите, които определят ширината и височината на листа. Когато става дума за книга, измерването се извършва върху заглавната страница, като се означава последователно ширината и височината.
Стандартни формати
Международната организация по стандартизация (ISO) дава размерите на стандартните формати хартия. Един от принципите за стандартизация на хартиен лист е съотношението между ширината към дължината му да остава равно на съотношението между страната на квадрат със страна единица към неговия диагонал, т.е. 1 : √2 = 1 : 1.414 ≈ 5 : 7
Приема съотношението между ширината и дължината да остава 5:7 при всяко сгъване наполовина по дългата страна на листа.
За основен формат лист е приет лист с площ един квадратен метър. Най-близките размери в отношение 5:7, чието произведение дава 1 m2 , са 841×1189 mm2 (841×1189 = 999 949 mm2 ≈ 1 000 000 mm2 = 1 m2).
За пресмятане на размерите на полетата (вътрешно, горно, външно и долно), (1/4)W се дели на сумата от броя на частите, които предварително са приети за вътрешно и външно полета, т.е. делим на 6 = 2 + 4 (избрали сме съотношение 2 : 3 : 4 : 6) и получаваме (1/24)W.
Тогава за вътрешното, горното, външното и долното полета получаваме съответно размери — (1/24)W×2, (1/24)W×3, (1/24)W×4 и (1/24)W×6. Ширината на текстовото поле ще бъде (1/4)W×3 (умножава се по 3, защото съотношението текст : полета по ширина = 3 : 1). Дължината на текстовото поле е равна на дължината на страницата минус горното и долното бели полета, т.е. L – (1/24)W×3 – (1/24)W×6.
Формат на печатно или електронно издание
Форматът на изданието, това са размерите, които определят ширината и височината на листа. Когато става дума за книга, измерването се извършва върху заглавната страница, като се означава последователно ширината и височината.
Стандартни формати
Международната организация по стандартизация (ISO) дава размерите на стандартните формати хартия. Един от принципите за стандартизация на хартиен лист е съотношението между ширината към дължината му да остава равно на съотношението между страната на квадрат със страна единица към неговия диагонал, т.е. 1 : √2 = 1 : 1.414 ≈ 5 : 7
Приема съотношението между ширината и дължината да остава 5:7 при всяко сгъване наполовина по дългата страна на листа.
За основен формат лист е приет лист с площ един квадратен метър. Най-близките размери в отношение 5:7, чието произведение дава 1 m2 , са 841×1189 mm2 (841×1189 = 999 949 mm2 ≈ 1 000 000 mm2 = 1 m2).
Листът с размери 841 × 1189 mm2 се означава с А0. Такъв лист, сгънат наполовина по дългата страна, образува формат А1 (594×841 mm), който пък сгънат наполовина, образува формат А2 (420×594 mm) и т.н.
Изобщо, базовият размер за всичките серии има индекс 0. Производните размери се получават с рязане на две и индексите им означават броя разрязвания на две (напр. А1 се получава с 1 разрязване, А2 — с 2 последователни разрязвания и т.н.).
За разширяване на стандартните формати хартия са въведени производни формати на формат А, като съотношението 5:7 е запазено, но площта е по-голяма от 1 m2. Те са означени с букви В и С.
Листът В0 е с размери 1000×1414 mm, а листът С0 — 917×1297 mm.
Серия А се използва за канцеларски нужди и бизнес публикации.
Серия B се използва главно при хартиите и картоните за печат, тъй като покрива точно печатаемите полета на печатарските машини, но се използва и за книги и плакати.
Серия C е за пощенски пликове. При пощенските пликове се използват и форматите DL (220×110 mm), който не е по ISO, но е най-популярният в Европа плик за бизнес кореспонденция. За пликове се използва и C65 (114×229 mm), който заимства ширината от C6 и дължината от C5.
Обем на книга и количество текст. Коли Обемът на книгата се определя от броя на печатните коли (1 стандартна печатна кола се състои от 16 страници), които са в даден формат. Броят на печатни коли от своя страна се определя от количеството текст, съдържащ се в книгата и неговото оформление (шрифт, големина на шрифта, разстояние между редовете (разредка)), размерите на текстовото поле, белите полета и компактността на графичната композиция.
Обем на книга и количество текст. Коли Обемът на книгата се определя от броя на печатните коли (1 стандартна печатна кола се състои от 16 страници), които са в даден формат. Броят на печатни коли от своя страна се определя от количеството текст, съдържащ се в книгата и неговото оформление (шрифт, големина на шрифта, разстояние между редовете (разредка)), размерите на текстовото поле, белите полета и компактността на графичната композиция.
Според избора на оформление на текста една и съща книга може да промени обема си с една до няколко коли. Ето защо количеството текст се определя с мярката, наречена условна издателска кола (УИК).
УИК съдържа 40 000 символа (знака), включително интервалите (разделките между думите), или 500 реда стихотворен текст, или 3000 cm2 илюстрации.
УИК съдържа 40 000 символа (знака), включително интервалите (разделките между думите), или 500 реда стихотворен текст, или 3000 cm2 илюстрации.
Разделителна способност/резолюция
Разделителната способност дефинира остротата (рязкостта, sharpness) и ясността на едно изображение.
Когато става дума за резолюция на изображение, се имат предвид хоризонталният и вертикалният размери на изображението, напр. 1280 × 1024.
Когато става дума за принтери, се има предвид броят точки, които принтерът може да отпечата на един инч (dot per inch, съкр. dpi), напр. 600 dpi-принтер може да отпечата 600 отделни точки в линия с дължина 1 inch (2.54 cm) или 360 000 точки на квадратен инч (в 1 in2 = 6.4516 cm2).
Когато става дума за дисплеи, резолюцията показва общия брой точки (пиксели) върху целия екран (по хоризонтала и вертикала), като се посочва и дълбочината на цветовете (цветовата информация, съдържаща се във всеки пиксел, напр. 16 bit, 24 bit, 32 bit).
Като пример, екран с резолюция 1024 × 768 може да изобразява 786 432 пиксела, а екран с резолюция 1400 × 1050 — 1 470 000 пиксела.
Векторни и растерни изображения
Растерното изображение (наричано още bitmap изображение, т.е. цифрово изображение) представлява структура с данни или файл, съдържащ най-общо правоъгълна мрежа от точки (или пиксели) с различен цвят, които се представят върху екран/дисплей или хартия.
Цветовете на всеки пиксел се дефинират индивидуално. Качеството на растерна илюстрация се определя от общия брой пиксели и цветовата информация, съдържаща се във всеки пиксел (дълбочината на цветовете) — напр. илюстрация с резолюция 640 × 480 пиксела (общо 307 200 пиксела) и 24 бита цветова информация на бит изглежда много по-груба и цветовете и не преливат толкова гладко както в илюстрация с резолюция 1400 × 1050 (общо 1 310 720 пиксела) пиксела и дълбочина на цвета 32 бита.
Векторната графика (наричана още геометрично моделиране) представя изображенията с помощта на геометрични обекти като точки, линии, криви и многоъгълници. Векторните (щриховите) изображения са по-гъвкави от растерните (битмапите), защото могат да се променят размерите им без загуба на качеството на изображението; при увеличаване на размера на растерното изображение, то започва да изглежда на „зърна”. Освен това, често векторните изображения заемат по-малко памет от растерните (файловете с векторни изображения са по-малки от тези с растерни).
Растеризация
Растеризацията е процесът на преобразуване на контурно изображение в изображение, образувано от точки...OP+
